Менгеме: Видове, характеристики и ключови критерии

Във всяка работилница има различен набор от ръчни и електрически инструменти, а в някои присъстват и машини. Това зависи от това какво точно се изработва в нея. Но нещо, което със сигурност трябва да има във всяка работилница, това е менгемето. То е необходимо за фиксиране на детайли и без него често е просто невъзможно да се изпълнят нужните операции. Да, съществуват и други видове затягащо оборудване, включително и доста специфично за тесни задачи (за него разказахме в отделна статия). Но все пак менгемето може да се причисли към най-разпространения вид затягащо оборудване. Самите те биват различни, съществуват над 20 вида, някои от които се различават много силно един от друг. В тази статия няма да разказваме за всички видове менгемета, а ще поговорим само за най-разпространените, за техните особености и за това как да ги избирате в зависимост от вашите задачи. Като цяло конструкцията им е много проста, затова да се направи правилен избор не е чак толкова трудно. Но само в случай че се познават и отчитат някои нюанси, за които ще поговорим в нашата статия.

Конструкция и общи параметри

Преди да преминем към разговора за видовете менгемета, си заслужава да поговорим за тяхната конструкция като цяло, а също и за параметрите, които имат отношение към всички типове. Тук има базови моменти, които трябва да се обсъдят на първо място. Менгеметата се състоят от основа, която служи за корпус. Тя се използва за фиксиране на менгемето върху работната маса (тезгяха) или на обикновена маса. Фиксирането може да се осъществява по различни начини, като тук има следните варианти:

• Вакуумни. Фактически това са вендузи; този тип закрепване се среща рядко. Предимството е, че менгемето може лесно да се пренася от място на място, а минусът е, че този вид закрепване не е особено надежден. Подходящ е само за работа с малки детайли или за обработка, при която не се прилагат големи усилия. Сериозно ограничение е, че повърхността, върху която трябва да се монтира менгемето, трябва да бъде гладка и чиста, в противен случай вендузите няма да сработят.

• Магнитни. Като цяло това е аналог на предишния вариант, но тук се използват магнити. Плюсовете и минусите са аналогични, но те могат да се закрепят само върху метална повърхност. Този вариант също се използва много рядко и не се радва на популярност.

• Със стеги. Това също е преносим вариант, който се закрепва за масата или тезгяха с помощта на винтови стеги. Тяхното използване е малко по-бавно и по-малко удобно от използването на вендузи или магнити, но пък фиксират менгемето по-надеждно. Освен това при използването на стеги вече няма никакво значение от какъв материал е направена повърхността, дали е равна или не (в разумни граници), както и нейната чистота.

• С винтове. Тук в опорната плоча има отвори, предназначени за винтове, с помощта на които менгемето се закрепва към тезгяха или масата. Подобни менгемета се наричат стационарни, макар че и те могат да се пренасят от място на място, просто това ще отнеме повече време и ще бъде по-малко удобно. Може би вариантът със закрепване чрез винтове е най-разпространеният. Този вид фиксиране е най-надежден; ако се използват винтове с подходящ размер, с такова закрепване менгемето със сигурност няма да се помръдне дори на милиметър.

Това са основните варианти, като се срещат и менгемета, които изобщо нямат закрепване, а стоят благодарение на това, че имат много тежка основа. Но всъщност този вариант е доста спорен и ние не бихме го разглеждали. Ако говорим от гледна точка на избора, трябва да се гледат на първо място тези, които се закрепват с винтове или с помощта на стеги. Другите варианти все пак са по-лоши и имат повече минуси, отколкото плюсове.

Втората детайл, която присъства във всички менгемета, са челюстите. Да, именно в тях се затяга детайлът или заготовката. Най-често едната е неподвижна, а втората се движи и именно с нейна помощ се осъществява захватът на детайла. Челюстите се правят от метал с някои изключения, за които ще стане дума по-долу. На всяка челюст има сменяеми накладки. Тъй като накладките са сменяеми, те се правят от различни материали – не само от метал, но и от по-меки такива. Това е необходимо тогава, когато се налага да се работи с меки материали, на които металът може просто да навреди. Друг задължителен елемент е затягащият винт с дръжка, с помощта на който се движи челюстта и се затяга заготовката.

Отбелязваме, че по-горе говорихме за устройството на типичните менгемета, но при някои видове то може кардинално да се различава. Например може да има две двойки челюсти или да няма затягащ винт, вместо който да се използва хидравлика. Впрочем менгемета с хидравлика в обикновените работилници могат да се видят много рядко; в по-голямата си част те се използват в производствата. Повечето менгемета имат именно онази конструкция, за която разказахме по-горе. Да, определени вариации може да има, но за всичко това ще разкажем още, а след това ще преминем към другите параметри.

В представите на повечето хора менгемето е тежко оборудване от метал. Няма да говорим за това, че съществуват леки метални менгемета (с малък размер), тук става въпрос за материалите. Могат да се използват различни метали, най-често това е чугун (оптимално съотношение цена-качество), малко по-рядко се срещат стоманени, а алуминиевите и други са по-скоро екзотика. Менгемета могат да се правят и от дърво; по принцип такива могат да се изработят и самостоятелно. Вярно е, че минусът ще бъде в тяхната недълготрайност спрямо менгеметата от други материали – все пак експлоатационният срок на дървесината не е от най-големите.

В случая с накладките изборът на материали е по-широк – те също могат да бъдат чугунени или стоманени, могат да бъдат от цветни метали, дърво, пластмаса и дори гума. Както споменахме по-горе, изборът на накладки се обуславя от материалите, с които се налага да се работи. Да, разбира се, с менгемето също трябва да се умее да се работи. Например дървена заготовка може да се затегне много внимателно в обикновено чугунено менгеме с метални накладки. А може и да се пренатегне винтът и да се остави силна вдлъбнатина. Но все пак когато се работи с деликатни и меки материали, се избират накладки от такива материали и с такава повърхност, които няма да повредят заготовката, ако винтът се пренатегне съвсем малко. Да, фиксацията тук няма да бъде толкова силна, но меките материали най-често са леки, затова силен натиск в този случай и не се изисква.

Всъщност менгеметата имат параметър, който се нарича „сила на затягане“. Той не винаги се посочва. Той означава усилието, което ще трябва да се приложи към фиксирания детайл, за да бъде той преместен. Колкото по-висока е силата на затягане, толкова по-голямо усилие трябва да се приложи и толкова по-здраво ще се държи детайлът. При повечето менгемета този показател е от 15 до 55 kN, но защо се посочва сравнително рядко? Отговорът е очевиден: това зависи не само от конструкцията на менгемето, но и от това колко плътно сте фиксирали детайла по принцип. Едно е, ако само сте го притиснали с челюстите и сте спрели да въртите винта, друго е, ако сте го дозатегнали до момента, в който вече не можете да го помръднете. Във втория случай силата на затягане ще бъде значително по-голяма, както впрочем и рискът да повредите заготовката.

Върху надеждността на фиксация на детайла влияние оказва и размерът на менгемето и челюстите. Очевидно е, че закрепването на огромен детайл в малко менгеме няма да бъде най-добрата идея. Включително и защото той ще изпълнява ролята на лост. Например на едно менгеме сте закрепили дълга дъска, на друго – кратка заготовка; силата на затягане и самите менгемета са еднакви. Дъската ще бъде лесна за преместване, ако се хване за който и да е от нейните краища – тя ще бъде като лост, докато да се направи това с малък детайл ще бъде по-трудно. Разбира се, това е доста опростено обяснение, но смисълът на този пример е, че трябва да подбирате такива менгемета, които са подходящи за вашите задачи. Условно те се разделят на три групи:

• Малки или леки. Теглото им е до 7-8 килограма, височината на челюстите не надвишава пет сантиметра.

• Средни. С маса от 8 до 14-15 килограма, височина на челюстите 6-8 сантиметра.

• Големи или тежки. Тук масата е от 16 килограма до няколко десетки, размерът на челюстите също може да бъде различен.

Друг важен показател е работният ход на менгемето. Той указва на какво разстояние могат да се разтворят челюстите. Този показател указва дебелината на детайла (размера), който по принцип може да бъде поставен. Но ако фиксирането на голям детайл в малко менгеме ще бъде трудно, то и фиксацията на малък детайл в голямо менгеме също няма да бъде добър вариант. Дори не защото с голямото менгеме е по-лесно той да бъде повреден (макар и това), а защото работата ще бъде просто неудобна. Затова ако се налага да се работи със заготовки с много различен размер, се купуват две менгемета, а дори и повече.

Това има смисъл, тъй като менгемето не е най-скъпото изделие, въпреки че големите модели могат да струват десетки хиляди рубли. Но тук става въпрос за това, че ако са нужни големи менгемета, те така или иначе ще бъдат купени, но за удобство могат да се купят и модели с по-малък размер, които са по-евтини. Изобщо цената на най-леките менгемета може да бъде около няколкостотин рубли. Но такива са подходящи за най-малките детайли. Тях ги позиционират още като „менгемета за прецизни работи“. Затова относно размера и теглото на менгеметата няма да даваме препоръки – тук трябва да се изхожда от размера на заготовките, с които ще работите.

Какви видове менгемета има

И сега ще поговорим същински за видовете менгемета, които днес могат да се намерят в продажба.

Шлосерски

Може би в тази група е най-голямото разнообразие от модели и именно шлосерски менгемета се купуват най-често. За тях имаме отделен материал, в който разглеждахме всички нюанси на техния избор. Шлосерските менгемета се произвеждат наистина в голям асортимент. Повечето от тях имат типична конструкция, за която говорихме в началото на статията. При много модели може да липсват сменяеми накладки, също така има въртящи се модели, които могат да се ротират (те често са много по-удобни в работата). Въобще там има много различни варианти, за тях – в отделния материал. Но с голяма доза вероятност може да се твърди, че повечето от тези, които четат тази статия, ще купят именно шлосерско менгеме.

Дърводелски

Този вид се различава от шлосерските; той е предназначен за работа с дърво или с пластмаса. Отличават се с относително малки размери, с това, че имат големи челюсти и слаба сила на притискане, което позволява да се работи акуратно с материалите. Това са стационарни менгемета, които трябва да се закрепят към тезгяха; често в тяхната конструкция не е предвидена масивна основа, тъй като тя просто не е и нужна при работа с леки заготовки. Но за работа с нещо тежко този вариант е малко подходящ.

Менгеме-стойка

Това е специализиран тип, но той е достатъчно разпространен, затова точно си заслужава да бъде споменат. В нещо те напомнят на обикновени кози за рязане на дърва. Те се поставят на пода и в тях е удобно да се фиксират дъски, врати, прозоречни рамки и т.н. Като цяло те са добри за заготовки с голям размер, но същевременно не много тежки. Могат да се използват и за врязване на брави и за други подобни цели. Използват се минимум две, понякога могат да се поставят и три. Използват ги не само същински в работилниците, но и в места, където тече ремонт или строителство.

Тръбни

Тяхното предназначение е ясно от името им, но ако не ви се налага да работите с тръби, купуването на такова менгеме няма никакъв смисъл. Те имат челюсти с обла форма, които увеличават площта на съприкосновение с тръбата и я фиксират надеждно. В обикновено менгеме надеждното фиксиране на тръба е много трудно, а ако тръбата е с тънки стени и от не много здрав материал, тя може елементарно да се повреди. Тръбните менгемета също биват различни; тук има не само класически вариант с челюсти, но и верижни, които позволяват работа с тръби с различен диаметър.

Други видове

Съвсем накратко и в списък за другите видове, които могат да имат незначителни разлики от класическия вариант на менгемето или са тясно специализирани.

• Бързодействащи. В тях вместо винт се използва специален механизъм; детайлът може да се фиксира или освободи много бързо. Цената за това е по-малко надеждната фиксация.

• Фрезови. Използват се съвместно с фрезови машини, позволяват промяна на ъгъла на наклон. Това не е единственият тип менгеме, предназначен за използване именно с машини; те са повече, но ние ще се ограничим само с фрезовите за пример. Има още за бормашини и други машини.

• Синусни. Конструкцията им е по-сложна, в нея влизат направляващи и шарнир, които позволяват повдигане на работната част. С помощта на синусните менгемета може да се работи със заготовката под различни ъгли, без да се променя собственото положение.

• Гравиращи. В основата има лята сфера, която може да се върти във всяка посока, но положението на менгемето може да се фиксира. И двете челюсти са подвижни. Предназначени са за фини и прецизни работи, например за гравиране, откъдето идва и името им.

Това далеч не са всички видове; разказахме само за най-разпространенните, а също и за тези, измежду които със сигурност ще избирате. По-горе говорихме само за механични менгемета, но съществуват също пневматични (за работа изискват компресор) или хидравлични. Менгеметата с такива задвижвания са значително по-скъпи от механичните. Разбира се, те имат своите предимства, но в малките работилници не се използват (а и в големите също). Обикновено те се монтират в производствата, където тяхното приложение има икономически смисъл.